Един от най-драматичните и разтърсващи мачове в историята на италианския гранд Милан и до днес остава финалът за Шампионската лига през 2005 година срещу Ливърпул в Истанбул. За кратко време възпитаниците на Карло Анчелоти губят преднината си от 3 гола, а в последствие и трофеят се изплъзва от ръцете им. Година по-рано „росонерите“ допускат подобен обрат, само че на четвъртфиналите на турнира на богатите.

Жребият отрежда италианците да се изправят срещу Депортиво ла Коруня. Предварителните очаквания са за лесна победа на Милан, който по онова време е сочен за един от най-силните отбори в света. В редиците на тима се забелязват имена като Паоло Малдини, Кафу, Андрий Шевченко, Кларънс Зеедорф, Кака, Андреа Пирло, Дженаро Гатузо, Алесандро Неста, Филипо Индзаги. Отборът прилича на една добре сработена машина, а в първия мач на „Сан Сиро“ демонстрира точно това. Прогнозите сякаш се оправдават. „Росонерите“ се налагат с категоричното 4:1 и всички приемат реванша за протоколен.

Оптимизмът на един човек обаче остана несломен. Наставникът на Ла Коруня Хавиер Ирурета не спира да вярва, в „чудото“. Преди ответния мач никой не гледа сериозно на приказките на треньора, а сценарий, при който Депортво се класира напред, граничи с утопия. Специалистът обаче успява да вдъхне надежди и на възпитаниците си, а преди срещата споделя, че се надява на ранен гол, за да може именитият опонент да бъде разколебан. И молитвите му сякаш биват чути.

Денят е 7 април 2004 година. След първия съдийски сигнал на „Риасор“ Депортиво успява да упражни натиск, а в 5-ата минута така желаното попадение е факт. Алберт Луке намира добре в наказателното поле Валтер Пандиани, който успява да се обърне мигновено и да прати топката в мрежата на Милан за 1:0. До края на частта испанците нанизват още два гола във вратата на „росонерите“. В 35-ата минута, след нова брилянтна асистенция на Алберт Луке, Хуан Карлос Валерон покачва на 2:0, а в 44-ата самият Луке успява да запише името си сред голмайсторите – 3:0. При този развой Супердепор докосва полуфинала, тъй като има и гол на чужд терен от първия двубой.

След почивката представянето на Ла Коруня е стабилно. За сметка на това в играта на миланистите се наблюдава известна нервност. В търсене на промяна Карло Анчелоти пуска в игра Сержиньо и Филипо Индзаги. Резултат обаче няма. В 76-ата минута Ла Коруня повежда с 4:0 след попадение на Фран. Минута след това Анчелоти извършва нова смяна и на терена се появява Руи Коща. Гол в полза на италианците би вкарал битката в продължения. „Росонерите“ обаче така и не намират верния път към вратата на далеч по-скромния си опонент.

Така Милан изпуска комфортния си аванс от първата среща и отпада на четвъртфиналите на най-престижния клубен турнир на Стария континент. След драматичния за италианците мач в Испания италианската преса не щади отбора. Критиките са жестоки, а Gazzetta dello Sport пише: „Краят на света настъпи на Риасор“.

Депортиво пък намира място на полуфинала, където е елиминиран от Порто. Водени от Жозе Моуриньо, португалците триумфират във финала.